туберкулозната писателка
гледа всеки понеделник
(понякога и петък, и неделя)
как Соня и Алфред
танцуват в руеда и
едно момче крещи
за смяна на партньорите
сред стъпки и токчета по пода,
и ризи, и плитки,
и съотнесени ръце, бедра и погледи
ведно с ла-мажор и третия такт
тя отпива поредното смъртоносно безсмъртие
на джина с малко лимон
и повече лед
и охлажда цялата танцуваща публика
размазвайки я до точката на
собствената [...]
светлината не ме плаши вече
строших и черните очила
и черните очи изсветляват…
като сутришно небе, отразено в погледа на улична локва
и фенерите, фенерите -
само те гаснат бавно в ненужността си
когато се препъна,
ще вдигна камъчето и ще го запратя в буренака,
където му е мястото
вече зная, че пътувам
асфалтът ме влече
отново
10.04.2006
любовта ми
е манилата в ръцете ти
одрани от толкова много
сол
крайбрежности
и ветрове
днес
може би
съм бризът в косите ти
утре
може би
ще усуча и тях
манилени
09.04.2006
хайде да посърбаме кафе, но
не и попарите си,
дето
всеки ден
си ги дробим по малко,
та
да не би на старост да си изпочупим зъбите
с камъните у градините си
08.04.2006